изцвърчах

Речник на българския език

1. изцвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изцвърчах е производна форма на изцвърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изцвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изцвърчах е производна форма на изцвърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).