изцвърчал си

Речник на българския език

1. изцвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал си е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал си е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал си е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).