изцвърчало съм

Речник на българския език

1. изцвърчало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало съм е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърчало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало съм е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърчало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало съм е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).