изцвърчали

Речник на българския език

1. изцвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърчали е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърчали е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изцвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцвърчали е производна форма на изцвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изцвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцвърчали е производна форма на изцвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).