изцвърчала

Речник на българския език

1. изцвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвърчала е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвърчала е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцвърчала е производна форма на изцвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвърчала е производна форма на изцвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).