изцвъркало

Речник на българския език

1. изцвъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъркало е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъркало е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвъркало е производна форма на изцвъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцвъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвъркало е производна форма на изцвъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).