изцвъркала

Речник на българския език

1. изцвъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъркала е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъркала е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцвъркала е производна форма на изцвъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцвъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвъркала е производна форма на изцвъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).