изцвъркал

Речник на българския език

1. изцвъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъркал е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъркал е производна форма на изцвъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвъркал е производна форма на изцвъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвъркал е производна форма на изцвъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).