изцвъквало

Речник на българския език

1. изцвъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъквало е производна форма на изцвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъквало е производна форма на изцвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвъквало е производна форма на изцвъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцвъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвъквало е производна форма на изцвъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).