изцвъквал

Речник на българския език

1. изцвъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъквал е производна форма на изцвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъквал е производна форма на изцвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвъквал е производна форма на изцвъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвъквал е производна форма на изцвъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).