изцвъкало

Речник на българския език

1. изцвъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъкало е производна форма на изцвъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъкало е производна форма на изцвъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвъкало е производна форма на изцвъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцвъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвъкало е производна форма на изцвъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).