изцвъкал

Речник на българския език

1. изцвъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъкал е производна форма на изцвъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъкал е производна форма на изцвъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвъкал е производна форма на изцвъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвъкал е производна форма на изцвъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).