изцвъка

Речник на българския език

1. изцвъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцвъка е производна форма на изцвъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изцвъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изцвъка е производна форма на изцвъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изцвъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изцвъка е производна форма на изцвъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).