изцвилило

Речник на българския език

1. изцвилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвилило е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвилило е производна форма на изцвиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).