изцвилел съм

Речник на българския език

1. изцвилел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвилел съм е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).