изцвилело е

Речник на българския език

1. изцвилело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвилело е е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).