изцвилели

Речник на българския език

1. изцвилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцвилели е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцвилели е производна форма на изцвиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).