изцвилела

Речник на българския език

1. изцвилела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвилела е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвилела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвилела е производна форма на изцвиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).