изцвилвали

Речник на българския език

1. изцвилвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцвилвали е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвилвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвилвали е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изцвилвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцвилвали е производна форма на изцвилвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изцвилвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцвилвали е производна форма на изцвилвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).