изцвилвала

Речник на българския език

1. изцвилвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвилвала е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвилвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвилвала е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвилвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцвилвала е производна форма на изцвилвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцвилвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвилвала е производна форма на изцвилвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).