изцвилвал

Речник на българския език

1. изцвилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвилвал е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвилвал е производна форма на изцвилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвилвал е производна форма на изцвилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвилвал е производна форма на изцвилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).