изцапало

Речник на българския език

1. изцапало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцапало е производна форма на изцапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцапало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцапало е производна форма на изцапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцапало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцапало е производна форма на изцапам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцапало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцапало е производна форма на изцапам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).