изцапал

Речник на българския език

1. изцапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцапал е производна форма на изцапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцапал е производна форма на изцапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцапал е производна форма на изцапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцапал е производна форма на изцапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).