изхъхрило

Речник на българския език

1. изхъхрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхъхрило е производна форма на изхъхря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхъхрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхъхрило е производна форма на изхъхря (мин. деят. св. прич. ср. р.).