изхъхрили

Речник на българския език

1. изхъхрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхъхрили е производна форма на изхъхря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхъхрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхъхрили е производна форма на изхъхря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).