изхъхрил

Речник на българския език

1. изхъхрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъхрил е производна форма на изхъхря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхъхрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхъхрил е производна форма на изхъхря (мин. деят. св. прич. м. р.).