изхъхрели

Речник на българския език

1. изхъхрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхъхрели е производна форма на изхъхря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхъхрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхъхрели е производна форма на изхъхря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).