изхъхрел

Речник на българския език

1. изхъхрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъхрел е производна форма на изхъхря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхъхрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхъхрел е производна форма на изхъхря (мин. деят. несв. прич. м. р.).