изхъркал

Речник на българския език

1. изхъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъркал е производна форма на изхъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъркал е производна форма на изхъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхъркал е производна форма на изхъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхъркал е производна форма на изхъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).