изхъмквало

Речник на българския език

1. изхъмквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхъмквало е производна форма на изхъмквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхъмквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхъмквало е производна форма на изхъмквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхъмквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхъмквало е производна форма на изхъмквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхъмквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхъмквало е производна форма на изхъмквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).