изхъмквала

Речник на българския език

1. изхъмквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхъмквала е производна форма на изхъмквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхъмквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхъмквала е производна форма на изхъмквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхъмквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхъмквала е производна форма на изхъмквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхъмквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхъмквала е производна форма на изхъмквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).