изхъмкал

Речник на българския език

1. изхъмкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъмкал е производна форма на изхъмкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхъмкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхъмкал е производна форма на изхъмкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхъмкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхъмкал е производна форма на изхъмкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхъмкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхъмкал е производна форма на изхъмкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).