изхълцвало

Речник на българския език

1. изхълцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхълцвало е производна форма на изхълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхълцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхълцвало е производна форма на изхълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхълцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхълцвало е производна форма на изхълцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхълцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхълцвало е производна форма на изхълцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).