изхълцвал

Речник на българския език

1. изхълцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхълцвал е производна форма на изхълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхълцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхълцвал е производна форма на изхълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхълцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхълцвал е производна форма на изхълцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхълцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхълцвал е производна форма на изхълцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).