изхълцал

Речник на българския език

1. изхълцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхълцал е производна форма на изхълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхълцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхълцал е производна форма на изхълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхълцал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхълцал е производна форма на изхълцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхълцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхълцал е производна форма на изхълцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).