изхрущял съм

Речник на българския език

1. изхрущял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущял съм е производна форма на изхрущя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрущял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущял съм е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрущял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущял съм е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).