изхрущял си

Речник на българския език

1. изхрущял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхрущял си е производна форма на изхрущя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрущял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхрущял си е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрущял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхрущял си е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).