изхрущял е

Речник на българския език

1. изхрущял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущял е е производна форма на изхрущя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрущял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущял е е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрущял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущял е е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).