изхрущяло си

Речник на българския език

1. изхрущяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло си е производна форма на изхрущя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло си е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло си е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).