изхрущяло е

Речник на българския език

1. изхрущяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло е е производна форма на изхрущя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло е е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущяло е е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).