изхрущяла

Речник на българския език

1. изхрущяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрущяла е производна форма на изхрущя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхрущяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрущяла е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхрущяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхрущяла е производна форма на изхрущя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхрущяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхрущяла е производна форма на изхрущя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).