изхрущявал съм

Речник на българския език

1. изхрущявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал съм е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрущявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал съм е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрущявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал съм е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).