изхрущявал е

Речник на българския език

1. изхрущявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал е е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрущявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал е е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрущявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрущявал е е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).