изхрущявало съм

Речник на българския език

1. изхрущявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало съм е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало съм е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало съм е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).