изхрущявало си

Речник на българския език

1. изхрущявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало си е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало си е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало си е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).