изхрущявало е

Речник на българския език

1. изхрущявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало е е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало е е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало е е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).