изхрущявало

Речник на българския език

1. изхрущявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрущявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрущявало е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрущявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхрущявало е производна форма на изхрущявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхрущявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхрущявало е производна форма на изхрущявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).