изхрущявали

Речник на българския език

1. изхрущявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхрущявали е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхрущявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхрущявали е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхрущявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхрущявали е производна форма на изхрущявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изхрущявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхрущявали е производна форма на изхрущявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).