изхрущявала си

Речник на българския език

1. изхрущявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхрущявала си е производна форма на изхрущявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхрущявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхрущявала си е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхрущявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхрущявала си е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).