изхрущявала

Речник на българския език

1. изхрущявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрущявала е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхрущявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрущявала е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхрущявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхрущявала е производна форма на изхрущявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхрущявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхрущявала е производна форма на изхрущявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).